Споделен опит на класен ръководител на клас с дете със спина бифида и хидроцефалия в масово училище

Преди четири години в първи клас наред с малките първолаци влезе Роман, момче с физическо увреждане – спина бифида. Имаше нещо в походката му, което издаваше, че краката не го слушат съвсем и вероятно животът му не е бил лесен, но той веднага ни спечели със своя чар. Лицето му грееше от щастие, любопитство и страст за учене.

Днес той е „голяма работа“ благодарение и на труда на своите родители. Например в часовете по математика пресмята най-бързо и вярно от всички в класа и се превръща в „Краля на математиката“, чете добре – има добри общи познания за света от енциклопедиите.

Роман е много усърден и целенасочен, популярен е в училище със своята доброта. Децата го приемат такъв, какъвто е. Още през първата учебна година го избраха за председател на класа. Ние му помагаме в малките неща, като носенето на тежката чанта, но и той ни учи на важни умения за живота. Благодарение на него се учим да сме по-внимателни, по-мили и толерантни, да подхождаме по-спокойно към дребните проблеми в ежедневието. Разбираме също, че хората с уврежданията са част от живота ни, те са едни от нас. Освен това осъзнаваме и ценността на здравето.

Роман, със своята упоритост и силна воля за преодоляване на проблемите, ни дава добър урок за живота. Няма да забравя ситуацията в близкия парк, когато децата се пързаляха по пързалка, а той стоеше и я гледаше. Отидох при него, за да му помогна да се качи. Когато го се приближих той ми каза: „Просто си мисля, че и аз мога сам.“ И го направи след няколко месеца. Той го направи сам!

Неговата упоритост е наистина възхитителна. Успява не само в ученето, но и в извънкласните занимания като тренировките по плуване, училищните екскурзии, военното обучение, пързалянето с кънки. Той е просто един от нас. Вече не възприемаме неговото увреждане като недъг, а като благословия. Със своята личност и приятелство, той отваря не само очите ни, но и сърцата ни.

Въпреки че аз съм негов учител, той ме учи на толкова много. Той е дар в живота ми и аз съм му благодарна!

В края на краищата ние сме отговорни не само за това, което правим, но и за това, което не правим.

Даниела Губкова, Класен ръководител

Очаквайте още разкази за предизвикателствата в образованието и приобщаването на ученици и деца със спина бифида и хидроцефалия в специалното предстоящо издание Multi-IN “Пътят на приобщаването”