Когато не сте имали близки контакти с хора с увреждания, е много вероятно да сте склонни към някои стереотипни схващания като това, че за някои деца с увреждания е по-добре да учат в специални училища и градини; или че възрастните с увреждания не могат да работят; или пък че за да работят ще изискат прекалено много промени на работното място и т.н.
Тези предразсъдъци идват като съвсем естествен резултат от абсолютната липса на контакт с хората с увреждания в живота си. Нямаше ги докато растем, ходим на училище, играем пред блока. И днес, рядко можеш да срещнеш достатъчно независими и уверени в себе си млади хора с увреждания на улицата, които да изразят собствената си гледна точка, да разкажат за нуждите си и за животът, какъвто го виждат.
Намираме за полезно да изясним как трябва да изглежда комуникацията с хората с различни увреждания. Въз основа на допитване сред заетите на словашкия пазар на труда, проведено от profesia.sk, около 43% от респондентите не са срещали лице с увреждане на работното си място. 55% от анкетираните не могат да кажат как биха възприели човек с видимо увреждане на работа. Само 8% са предположили, че биха приели безрезервно колега с увреждане.
Ако нямаме опит с колега с увреждания, чувството на несигурност, страх и разочарование от неизвестното са нещо обичайно. От друга страна, само като преодолява собствените си страхове, човек може да се доближи до света на хората с увреждания. Истината е, че тази дилема е двустранна. Хората с увреждания също могат да страдат от тези горепосочени предразсъдъци. Повечето от тях искат да бъдат приети и да приемат. Тяхното желание е приемането да стане посредством разбиране и приобщаване.
И така, каква е тайната зад добрата комуникация с хората с увреждания?
1. Помислете за предразсъдъците и страховете си свързани с хората с увреждания. Някои от тях са явни и лесни за дефиниране, но други трудно могат да бъдат назовани. Разберете какво мотивира вас и хората около вас да имат определено мнение за хората с увреждания.
2. Говорете за положителните си преживяване с хора с увреждания. Разкажете и за предишните си страхове и предразсъдъци по отношение на това преживяване.
3. Нека е ясно, че показването на уважение към хората с увреждания е ключът. Приемете, че те могат да говорят сами за себе си, за своите очаквания и нужди. Помощта на асистент или на технологиите могат само да помогнат за това.
4. Насърчете колегите си да питат хората с увреждания от какво имат нужда или как да им осигурите подкрепата, от която се нуждаят. Избягвайте такива думи като „помощ“ и „жалост“.
5. Предложете услугите си като „посредник” в общуването с човека с увреждания. По този начин може да покажете как изглежда една уважителна комуникация.
6. Не се страхувайте от провали или грешки. Следващия път опитайте по друг начин.
7. Комуникацията с хората с увреждания може да се развива по различен начин, тъй като те самите могат да имат определени предпочитания с кога и как да общуват.
8. Не се страхувайте да изразите това, което сте научили от контакта си с хората с увреждания. Говорете за вашите преживявания. В крайна сметка всички сме хора и може да се провалим и можем да опитаме отново.
Автор: Терезиа Дрдулова, Словакия
Снимка: P. Bicak, www.sbah.sk