Представяме ви 17 годишната Виктория. Тя е ученичка в гимназия с разширено изучаване на чужди езици. Бариерите, които тя среща в образованието са свързани с диагнозите ѝ, но не могат да ѝ попречат да изучава любимите си предмети и да разширява знанията си. С това са свързани планове и за бъдещето.
Вижте как училището и приобщаването могат да изглеждат през очите на един млад човек:
Имаш ли вече цели, които си си поставила в живота?
Разбира се, имам цели и мечти. Някои вече съм постигнала, но не мисля да спирам да постигам и още.
Мечтая да завърша успешно училище. Да продължа в университет и да работя това, което винаги съм искала – именно да стана учителка. Смятам, че образованието е важна част от нашия живот. Други важни неща, които се стремя да изпълвам и аз – да помагаш на другите, да ги подготвяш за бъдещето, да им показваш правилния път. А да бъдеш учител, означава да умееш и трите.
Какво ти харесва най-много в училище?
В днешно време не е лесно да ходиш на училище. Материалът е много тежък. Всеки ден се натрупва много информация, за която нямаш време да усвоиш. Изморяващо е. А съучениците ми (95%) го правят в пъти по – трудно: проявяват неуважение, шумни са, не се съобразяват с другите.
Но пък не е нужно да вървиш по стъпките на тълпата. И сам войнът е войн. Затова аз се опитвам да уча, да внимавам и да постигна мечтите си в крайна сметка.
Най – много в училище ми харесват разговорите с приятелки. Изобщо времето, прекарано с тях. Още ми харесва да показвам на какво съм способна.
Какво те мотивира в училище?
Обичам да ходя на училище, защото се откъсвам за малко от света си. Там съм сред връстници. И дори, ако съм тъжна или не в настроение, някак си се потапям в атмосферата и забравям за всичко. Постоянно се случва нещо, не ни е скучно. Разговорите, шегите, случките… Просто е забавно, приятно и не се чувстваш сам.
Мисля за бъдещето си. Това ме мотивира да не се отказвам. Колкото и да е трудно, колкото и да не ми се ходи понякога, аз продължавам да уча. Наистина има моменти, в които ми се иска да остана вкъщи и да не правя нищо. Но после се сещам, че след училище животът продължава. А училището те подготвя за този бъдещ живот.
Освен английски и история, харесвам литература. Тя всъщност ни учи на много, стига да вникнем в нея. Обичам, както сигурно вече разбрахте, да се потапям в нови светове. Влекат ме разказите за старите времена, когато всичко е било различно. Хората, градът, природата – изобщо няма нищо общо с днешния свят. Даже ми се иска да се пренеса в това време. Не е лесно и чудесно да си дете на 21 – ви век.
В Multi-IN ръководството за ученици обясняваме, че децата със спина бифида и с хидроцефалия могат да имат различни обучителни затруднения. Ти срещаш ли таква затруднения в ученето?
Има ли желание, има и начин. Следвам този принцип и не се отказвам от образованието си. Всеки има право да получи такова, независимо какъв е. С учебния материал се справям доста добре.
Друг е въпросът, че българското училище не разполага с удобствата, от които се нуждаем. Сякаш не е предназначено за деца с увреждания. Необходимо е да се наложат промени. Защото, както казах, всички сме хора. И децата със спина бифида и хидроцефалия заслужават да бъдат образовани, както останалите.
Има ли предмети, които особено те затрудняват? Как преодоляваш тези затруднения?
Предметите, които са ми трудни, са физика, химия и математика. Няма да се занимавам с тях след училище. Но образователната система налага изучаването им. Така че уча, запомням, каквото мога. И се старая да дам всичко от себе си, въпреки че не са ми сила.
Имаш ли нужда от допълнителна подкрепа в училище и кой ти помага?
Подкрепа в училище ми оказват съучениците.
На първо място – ученическата раница. Учебниците са много, а тя е ужасно тежка. Няма смисъл от всички помагала, които се закупуват. Въпреки това ги изискват. За „обикновените деца“ раницата е тежка. А представете си какво чувство изпитват хората с увреждания. Затова винаги раницата ми я носи някой друг.
Изкачването на стълбите също се оказва проблем. Стръмни са. Или пък няма парапет. Което прави опасно, даже невъзможно , използването им. За тази цел също се нуждая от помощ.
И това всъщност те прави зависим от другите. Ако се промени нещичко, вярвам, че няма да е така.
Какво би променила в училището, за да стане по-добро място за всички ученици?
Добър вариант ще е учебниците да са по – малко. Не се нуждаем от всички тях. Целият материал, събран в тях, е ужасно много. Алтернатива е да бъдат премахнати някои теми, или съкратени.
Да се изградят безопасни стълби, придружени с парапет.
Кабинетите са едно безполезно разкарване насам-натам. А някои изпитват затруднения при придвижването. Често кабинетите са на друг етаж. Няма смисъл от тях…